Issue 2 - Year 2005

ISSN 1201 - 8163

Брой 2 - 2005 г.

  

Благодарим на редакцията на в. ” Македонска трибуна “, че ни дава възможност да предоставяме на вниманието на сънародниците ни виждане върху различни страни от обществения живот в България. В търсене на обяснение за недъзите в съвременното ни общество имаме за цел да съставяме мнение като използваме най – различни подходи – социологически, правно – исторически, народопсихологически. Стремежът ни е да изчистим явленията и да можем да дадем точна оценка за тях, а впоследствие да търсим и начин за преодоляване на недъзите от наша гледна точка. Даването на вярна оценка за същността на явленията е по- голямата част от дейността по намиране на правилното и адекватно разрешаване на проблемите. В съвременното общество целта е да се контролира информацията, защото това от своя страна се явява средство за икономическо господство. В България също са познати и разработени тези схеми и те работят от създаването на Третата българска държава. Борбата за контрол над информацията винаги е бил ожесточен, което е валидно с особена сила към настоящия момент. През изминалите дни България излезе на първо място в най – мрачната хроника на детската престъпност, чрез едно деяние, което може да се определи като събитие, защото се оказа, че няма аналог в цяла Европа. Седемнайсет годишен младеж закла и разчлени тялото на свой съученик, като съхранявал вътрешностите му в хладилник. Подробностите са известни, защото случаят беше обширно отразен по всички медии. Детската престъпност ескалира в България през изминалата година. Прави впечатление, че първата реакция на медиите след първоначалния шок от отразяването на събитието беше да се оправдават, че те нямат вина за подобно състояние на психиката на подрастващите. В крайна сметка на настоящия етап класацията в скалата на вината водят учителите и семейството. За какво ли вече не ги обвиниха тези учители? Те са длъжни да възпитават децата ни, да ги изучат, да бъдат психолози, да наблюдават отблизо развитието на младежите и да създадат у тях ценностна система, която да определи хуманността в настоящия и бъдещия им живот и всичко това при безкрайна реформа в образованието и средна месечна заплата от 100 евро. Обвиненията се сипят основно от разярени родители, но проводник са медиите, а изпълнителната власт стои от страни и не взема страна в спора, но мълчаливо го подкрепя. За кой ли път се разиграва тази омръзнала вече на всички конфигурация на участниците в спора. Всеки проблем, който се явява заплаха за статута на правителството, чрез казионните медии се прехвърля за диспут на махленско ниво без участието на отговорните за това органи от изпълнителната власт, без експерти от неправителствения сектор, без психолози и социолози. Логично е в крайна сметка резултатът от такова едно разискване да има в най – добрия случай пожелателен характер – до следващия подобен казус. Чрез така установената от години от властимащите схема на спорещите, се достигна да рекордно повишаване на имиджа на медиите в обществото. Това се потвърждава от много случаи, когато обикновеният гражданин с години не може да получи достъп до някаква институция, обръща се например към Валя Ахчиева и въпросът му се разрешава за минути. Дотук добре – така работят журналистите по цял свят. След това нищо не става, защото журналистите и медиите са заети да ловят друг подобен случай, за да си правят реклама, а не да служат на обществото и да търсят генезиса на този случай и да стигнат до най – високо ниво на йерархията от отговорни органи, да съберат годен за прокуратурата материал – няма я разследващата журналистика. В крайна сметка се получава един омагьосан кръг, който изцяло се контролира от изпълнителната власт. Това е идеална почва за развитие на корупцията. Искаме да посочим конкретен случай, който ще оставим без коментар, а само ще отбележим, че никоя от посочените медии и институции не реагира.
До прокурор Котерова
Върховна касационна прокуратура
Копие до:
Главен прокурор на РБългария
Висш съдебен съвет
Канал 3
в-к “Сега”
в-к “Монитор”
Български хелзинкски комитет
Женски алианс за развитие
Прокурор Котерова,

Повод да се обърна към Вас, е изказването Ви на съвместната пресконференция с участието на представители на следствието, прокуратурата и МВР от 27.08.2004г. Пълен запис на пресконференцията гледах по телевизия “Канал 3” в късните часове на същата дата. Във вестниците “Стандарт”, ”Монитор” и “Сега” от 28.08.2004г. също има публикувани откъси от Вашето изказване.
Дълбоко възмущение предизвика у мене следното Ваше заключение: “България е много уязвима по темата за трафика на проститутки, защото българката лесно продава плътта си.” (в-к “Монитор”, 28.08.2004г.). Твърдя, че тази Ваша мисъл беше поднесена като заключение, не е извадена от контекста на изложението Ви, което може да се установи от записа на пресконференцията. Но дори да беше извадена от контекста на изложението, това според мен също е недопустимо за прокурор от ВКП, защото се предполага, че във всички нива на прокуратурата трябва да работят добре подготвени юристи, които да не допускат двусмислие при тълкуване на изявленията им.
Категорично не мога да се съглася с това Ваше становище. Не знам какви са основанията Ви за това твърдение – някаква статистика, с която разполагате, наблюдения… Но аз не го споделям. То влиза в разрез с историята, морала и народопсихологията на българката. Изречено от държавен служител, това твърдение е неуважение към усилията на милиони българки да отглеждат и възпитават децата си при трудните икономически условия в страната. Изречено от жена, това твърдение е грозно и недостойно.
Благодарение на всички нас, българките, Вие имате работата си и получавате възнаграждение. За да ни служите, а не да ни обиждате. Лично аз като българка и жена се чувствам унижена от Вашите думи, и с накърнено достойнство.
Настоявам публично да се извините на мен и на всички българки, чрез електронните медии и чрез печатните издания.
При положение,че не финализирате по достоен за Вас начин тази непристойна изява, то ще бъда принудена да търся защита на достойнството и правата си чрез провосъдните органи на всички възможни инстанции.
29.08.2004 г.
гр. Разлог
Галина Адамова
ул. “Изворите” 6
2760 Разлог
е-mail:galinaadamova@abv.bg

Несериозно е да се търсят причините за недъзите в обществото само и единствено като еманация на времето, в което живеем и особеностите на т.нар. преход. Несериозни и опасни на свой ред са и мерките, които се взимат, за да се овладеят тези явления – основно административни и разширяване приложното поле на наказателните състави. Изходът е намерен отдавна, но не в американската, а в европейската демокрация. В очертания по-горе кръг от дискутиращи над тези явления, присъства още един събеседник – гражданското общество. То присъстна под формата на неправителствени и граждански организации, които се представляват от тясно специализирани експерти, обстойно запознати с определен кръг от проблеми. В България към настоящия момент има множество подобни организации, от които най – влиятелните са в София, но те явно не представляват нашето гражданско общество и с дейността си не спомагат за консолидиране на обществото, чрез разрешаване на проблемите му, а изпълняват политически поръчки. Статистиката сочи, че финансирането им се осъществява от чужбина. Проявите им са спорадични, непостоянни и неприкриващи защитата на икономически и политически интереси. Коя от тях осъществява натиск над администрацията за изграждане на средната класа в България ? От 7 –8 години вече не се и говори от политиците за приоритет при изграждането на средната класа. Тежестта се измести към влизането в ЕС, но непрекъснато се дават примери за това как се разрешават сходните проблеми в САЩ, а не в европейските страни. Това се явява нормално, защото за никого не е вече тайна, а и не се крие, че финансирането на традиционните десни партии и неправителствени организации става от САЩ и Великобритания. Няма друг начин за противопоставяне и разкъсване на този омагьосан кръг, освен чрез създаване на истински неправителствени организации от нов тип, които да са гражданският коректив. Алтернативата при запазване на съвременното статукво е “ твърдата ръка “, която придобива все по голяма популярност, тоталитаризъм или авторитаризъм и връщане на изходните позиции от 1944г.
17.10.2004г.
България