Иво ИВАНОВ

Характерно за българската, за македонската, а като цяло и за балканската историография е да пустословят и се оплакват от Великите сили и политиката им в района. Този стереотип във възприятието е наложен и в мирогледа на повечето местни политици. Обикновено това пречи геополитиката на великите сили да се оценява реалистично и вместо конфронтация с нея, да се търси умело вплитане на собствените национални интереси в крайната производна от сбора на геополитическите комбинации.
Геополитическата и държавна безпомощност на България по македонския въпрос днес (у нас например дори няма институция или държавен чиновник, който да координира изграждането на коридор №8!) поражда все по-голямо разочарование, както сред македонските граждани, които неприкрито изявяват и българското си самосъзнание в Македония, така и сред домораслите ни патриоти в София, които обикновено обичат много да говорят и почти нищо да не правят за българската кауза в Македония. На последните (били те “стари” или “млади”) обаче не можем да се сърдим, защото за повечето от тях македонският въпрос е преди всичко национален. Тоест, като изключим бизнеса, в македонския въпрос почти няма място за обществена самодейност. Вече 10 години България няма своя национална програма спрямо българите в Македония и не можем скоро да очакваме такава, след като дори нямаме своя национална доктрина.
В голямото нямане добре е поне, че 10 години нашата дипломация има и преследва принципна политика за запазване териториалната цялост на Република Македония. Това е най-добрата българска позиция и в бъдеще. Съвременната цел на България никога не е била и не може да бъде някакъв механичен “аншлус” с Македония или недай Бог, поделянето и с нейните съседи. Целта е мир, разширяване на българо-македонските отношения във всички области, максимално отваряне на двете държави една към друга и интегрирането на двете икономики и общности.
И все пак, нека да погледнем в неизвестното бъдеще! Ако през октомври България наистина бъде поканена в НАТО, това значително би подобрило българската геополитическа позиция на Балканите. Защото, най-малкото, ще изравни геостратегическата позиция на София по македонския и албанския въпрос с тази на Атина. Балансирано с разширяването към Румъния, включването на България в НАТО допълнително усилва ролята на САЩ в пренареждането на балканското домино. Същевременно България реално се превръща в една от “фронтовите” държава спрямо “новите варвари” на юг (от Близкия изток и Кавказ). Фронт в който албанците все повече ще губят значението си на единствен американски стратегически съюзник на Балканите. Засега САЩ си остават също и единствената велика сила, която официално подкрепя изграждането на коридора Изток – Запад, който в действителност свързва България с Македония. Превръщането на страната ни във форпост за разгръщане на американските сили за бързо реагиране, съвсем не гарантира обаче категоричната подкрепа на Вашингтон за България. Тази подкрепа трябва да се изгражда с привличането на американски инвестиции и в нашата страна, и в Македония, които да усилят икономическите връзки между двете държави.
Един от допълнителните ефекти от изграждането на коридора “Изток – Запад” ще стане отварянето на южната ни граница към Гърция. За да направят конкурентно своето пара-трасе от “Виа Игнация”, гърците ще се опитват всякак си да привлекат по-голям трафик и ще отворят всичките си гранични пунктове към България.
Според шаблонното разбиране на руската геополитика, тя по дефиниция би трябвало да се противопоставя на българо-македонската интеграция, парирайки всеки опит за изграждане на коридор № 8 и противопоставяйки му оста Белград – Атина. Но Дали това наистина е така?
Та нали точно коридор № 8 свързва най-пряко България и Македония с Русия и пост-съветското пространство. А интересите на руската външна политика все повече се определят от максимата, че за Русия е добро онова, което е добро за руския бизнес. Следователно, ако София иска да получи подкрепата на Москва за българо-македонската интеграция, нашата дипломация, трябва да убеди Русия, че това ще е в интерес на нийния бизнес на Балканите. Проникването на руските капитали в България и насочването им към Македония е първата стъпка в това направление. В тази насока е интересно доколко верни са информациите, че “Лукойл” е фактическия собственик на рафинерията “Окта”, край Куманово. Но онова, което истински би привързало Русия към Македония, и би отрязало всякакви опити на определени кръгове в Москва, Белград и Атина да делят Македония, е убеждаването на руските енергийни лобита да построят ядрен реактор на площадката в Неготино. Макар, че енергийния баланс на Македония днес не изпитва остра нужда от тези мощности, те ще превърнат вардарската държава в износител на евтина електроенергия за Албания и Гърция. Познайте, къде биха могли да се обучават специалистите и кои биха могли да бъдат фирмите, който ще работят върху изграждането на ядрения реактор по руска технология? Малък АЕЦ в Македония, впоследствие и с втори реактор, не би бил конкурент на българския износ за турския пазар. Защото той може да поеме дори и румънския ток от АЕЦ “Черна вода”. Обратното - “мирният атом” би гарантирал мира в Македония, давайки ни необходимото време за разгръщане на българската пропаганда, както в Македония, така и пред великите сили. От съществено значение за подкрепата на Москва ще е и гарантирането на руските интереси в македонския участък от магистралата Табановци – Гевгели.
Колкото до Европейския съюз, вътрешните противоречия между водещите сили там са дотолкова оплетени, че всяка себеуважаваща се дипломация, би защитила и прокарала своите интереси пред брюкселските “еврократи”, на които обикновено не им остава друго освен да следват “частната” дипломация на големите европейски столици и геополитическите ходове на Г-8.