Най-лошото наследство от робството е ориенталският ни манталитет

Без 3 март нямаше да има България

Александър II не искал да ни освобождава, казва проф. Георги Марков

Проф. Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г. Завършил е история в СУ "Свети Климент Охридски". Специализирал е в Института за европейска история в Германия. Научните му интереси са в областта на новата българска история и по-точно на войните за национално обединение през 1912-1918 г. Автор е на десетки студии и на монографиите "България в Балканските войни 1912-1913 г.", "България - ключът към Голямата война 1914-1916 г.", "Камбаните бият сами", "Парола "Сабя" и др.
От 1994 г. е директор на Института по история към БАН. Преподавател в Нов български университет.

- Проф Марков, какво още не знаем за Санстефанския мирен договор?

- Това, че Санстефанския мирен договор е предварителен. Самата руска дипломация, налагайки на Турция този договор, едва ли е смятала, че той ще бъде запазен. Още повече че е имало предварителни писмени споразумения между Виена и Петербург да не се създава голяма славянска държава на Балканите.

- Защо тогава русите искат тези граници за България в Сан Стефано, знаейки, че те са невъзможни?

- Точно в това е тънкостта на руската политика. Защото с разпокъсването на Санстефанска България Русия пак печели. Тя пуска дълбоки корени в българското обществено съзнание - почти всички българи стават русофили. А западните сили са обвинени, че са врагове на българския народ, защото те разпокъсват Санстефанска България на пет части.

- Толкова ли е била слаба Русия през 1878 г., та не успява да защити плодовете на военната си победа?

- Това също не е съвсем вярно. В Сан Стефано Русия се разширява в Кавказ, където завзема няколко изключително важни стратегически крепости. Тя официално получава право да строи военен флот в Черно море, какъвто й е забранено да притежава съгласно Парижкия мирен договор от 1856 г. Русия си възвръща от Румъния Югозападна Бесарабия - за съжаление компенсирана със Северна Добруджа - и така границата й опира до също така изключително важното стратегическо място, каквото е устието на Дунав. Интересно е, че всички тези придобивки не й се оспорват по време на Берлинския конгрес.

- Да, но нас като българи това не ни грее. Затова ли днес 3 март продължава да се оспорва като национален празник?

- Дискусиите на тази тема не са от вчера. Още Стоян Михайловски говори, че на 3 март в Сан Стефано сме били освободени, но не сме станали свободни. През последните години неведнъж отново се лансираха идеи за смяна на националния празник, като се предлагаха датите 6 септември - Денят на Съединението, или 22 септември - Денят на независимостта, че дори и 24 май.

- Вие обаче сте от най-ревностните защитници на 3 март като национален празник?

- Винаги съм бил против това да се подменя историята. Тя си има своята вътрешна логика. Без 3 март нямаше да има нито Съединението, нито обявяването на независимостта, нито поредната Балканска война.

- Има историци, които оспорват дори самото водене на войната с тезата, че е по-добре да останем поробени, но обеденени, отколкото частично свободни?

- Сега наистина е модно да се цитират думите на Методи Кусевич: "Поробен народ се освобождава, разделен народ не се обединява." Те дори строят някакви конструкции, че ако Русия била изчакала още малко, за да се разкапе съвсем Османската империя е можело наистина да се реализира Санстефанска България. Само че в историята няма "ако". Защото по тази логика кое гарантираше, че просто нямаше да ни сполети съдбата на арменците през 1915 г.? Някои колеги, предимно османисти, отиват още по-далеч. Те едва ли не ронят сълзи за османската епоха. И се мъчат да ни убедят колко добре сме си живели при султаните, че няма всъщност никакво робство и т.н. Но и днес дори от самолет се вижда докъде е стигала Османската империя и откъде е почвала Хабсбургската.

- Значи, не сме случили и на поробители?

- В този афоризъм има една голяма истина. Потисничеството на Виена в никакъв случай не издържа сравнение с това на Истанбул. Народите на старата австрийска империя запазват своя елит, който присъства в политическия живот, в армията, дипломацията и т.н. Да не говорим, че пък изобщо не съществува понятието религиозен гнет - всички там са католици. И най-важното - тези народи остават в лоното на европейската цивилизация.

Докато Османската империя е държава на исляма. И най-богатият и знатен български чорбаджия в крайна сметка си е гяурин. Случаи като Иванчо Хаджи Пенчович или рода Богориди само потвърждават правилото. За мен обаче най-тежкото наследство на османското владичество не са разрушените църкви или избитият елит. Или дори кръвният данък, а чисто битово-психологическото влияние което ни оказват поробителите. Което се изразява в прословутия ориенталски явашлък, липсата на обществена дисциплина и вечната ни склонност да философстваме малко повече, отколкото е нужно. Всичко това