Надгробно е ридание!

 Смъртта на Борисъ Трайковски (26.03.2004г.)  извади на лице лицемерието на онези структури на Македония които презъ цялото време искаха смъртта му. Човекъ трябваше да прочетѣ вестницитѣ следъ акцидентна въ Задаръ за да се увери ¸че въ днешната сръбска република е всичко както преди. Борисъ не бѣ желанъ отъ никого до последния моментъ на живота му. Той като нормаленъ българинъ въ Македония бѣ анти-българинъ. По Америка кѫдето е билъ казваха ¸ че казвалъ ¸ че е българинъ. Това нещо е много нормално¸ защото Македония е много далече отъ НЮ ЖЪРЗИ кѫдето той е билъ преди. Дядо му сѫщо е българинъ погребан въ Торонто съ името ЛЮБЕНЪ ТРАЙКОВЪ(1953г)  Презъ есента на 1999 година когато той бѣ предложенъ за президентъ на Македония отъ организацията  ДУПИ МЕ МЕНЕ¸ той изглеждаше както печаленъ и никому не нуженъ. Той фактически бѣ избранъ отъ България ( изказване на Гнъ. Гержиковъ ¸ че Борисъ е българския президентъ на Македония) която каза на албанцитѣ да гласуватъ за него на втория туръ следъ президенскитѣ избори .Македония фактически гласува за подиръ ТИТО пакъ Тито( Тито Петковски). Селянитѣ на Македония не гласуваха за Тито Петковски ¸ тѣ гласуваха противъ албанцитѣ. Интересното е ¸ че веднага следъ изборите вестникъ “Нова Македониja” писа: ¸ че 380 хиляди българи сѫ гласували за Борисъ Трайковски. Това нѣщо което писа “Нова Македониja” не бѣ изненада ! Изненадата идва отъ факта ¸ че никой не признава присѫствието на българи до този моментъ. Борисъ извади на лице скритата българска карта въ Македония.

            Веднага следъ изборътъ на Борисъ Трайковски имаше митингъ въ градъ Скопие¸ въ днешната Югославска Република Македония ¸ на този митингъ излязоха сърбо-македонцитѣ съ плакати “УМРИТЕ БУГАРИ”. Въ Македония нѣмало българи! Но се иска смъртта на онези българи които сѫ гласували за Борисъ Трайковски. Онези които сѫ били до Борисъ Трайковски следъ изборитѣ му на президентъ¸ сигурно сѫ идиоти които не сѫ видели защо хората сѫ гласували за Борисъ. Сѫветницитѣ на Борисъ Трайковски сѫ всички отъ затворения сръбски жаборлякъ въ градъ Скопие.

            Следъ изборитѣ на Борисъ Трайковски въ Македония се почна¸ че  той е гражданина Борисъ Трайковски а не президента на Македония!

Сърбо- македониститѣ отказаха да го приемътъ за президентъ. Опонента му(Тито Петковски) още преди изборитѣ на Борисъ каза ¸ че той не иска албанския гласоподавателъ. Тито Петковски разчиташе на анти-албанския сънтиментъ въ днешната югославска република Македония.

            Никой отъ сѫветницитѣ на Борисъ Трайковски не можа да види онова което ставаше около него. Всички сѫветници на Борисъ Трайковски искаха да видятъ Македония по сърбо- македонски. Партията на Любчо Георгиевски ( ДУПИ МЕ МЕНЕ). Съ много малки изключение¸ както Любчо Георгиевски така и Борисъ Трайковски¸ всички се върнаха въ сръбската кафана на Стоянъ Новаковикъ¸ който е идеолога на “македонизма” въ днешната югославска република Македония. Почна се една анти-българска пропаганда която до този моментъ не се бѣ чувала.

            Преди изборътъ на Борисъ Трайковски за президентъ¸ Любчо Георгиевски въ градъ Торонто¸като говорителъ на конгреса на МПО изплю сръбското камъче! А това бѣ да забравимъ историята ( или по точно да забравимъ ¸ че сме българи) която много ни е пречела.Фактически на този конгресъ(сеп.1999г.) Любчо Георгиевски и неговата партия си подписаха смъртния актъ. Както партията на Любчо¸ така и Борисъ Трайковски се декларираха за не нужни на българитѣ въ Македония.

            Но ще трябва да отбележимъ¸ че фактическото обесване на Любчо Георгиевски и Борисъ Трайковски¸стана на 27 Окт. 2000г. при промоцията на гражданското сдружение “РАДКО” въ хотела “ХОЛИДАЙ ИН” въ градъ Скопие. Непостретсвено следъ скандала въ градъ Скопие по случай промоцията на Българското сдружение “РАДКО” Борисъ Трайковски изцяло отиде на сръбски позиции като каза въ градъ ЩИПЪ” че онзи който казва ¸ че тѣ сѫ българи¸ за него нѣма мѣсто въ Македония”. Съ това изказване на Борисъ Трайковски въ родния градъ на ТОДОРЪ АЛЕКСАНДРОВЪ И ИВАНЪ МИХАЙЛОВЪ¸ любовната афера между “ДУПИ МЕ МЕНЕ “ на Любчо Георгиевски  и някаква си илюзия на България за разбирателство се изпари. България бѣ бутната въ приятелство съ албанцитѣ отъ самитѣ сърбо-македонци на Любчо Георгиевски и Бранко Цървенковски.

            За сѣга на България остава  да играе последната ката ! А тази карта е паспортитѣ и утрешния АШЛЮСЪ. Първия председателъ на България при погребението на Борисъ Трайковски едва ли не каза ¸ че сѣга е времето България да извади етническата карта на Македония!

Но въ България бившия президентъ Желю Желевъ ¸ не бѣ чутъ¸ поради факта ¸че Европа не искала размирици на Балканитѣ. Извинението на Европа е ¸ че тя не може да погълне камъчето¸ че Македония е населена съ българи и местото и е въ българската прегръдка.

 Отъ Г. Младеновъ 11 мартъ 2004 г.