|
Подъ това заглавие
има статиявъ въ WWW.Vecer.com.Mk
No 12797 1/22/2005/ . Статията е отъ
Милена Георгиева на която ще се опитаме да отговоримъ писменно.
Мнението въ тази статия е на Веле Митановски които е директоръ на
агенцията на информации при философлкия факултетъ “Блаже Конески”.
Ето и цитата върхо които ще се спремъ. “ А¸ последните нападки върху
“македнския” езикъ доидоха отъ френската издателска кѫща “Робер
Лафон” и тяхната енцеклопедия “езиците на човечеството”. “За
експертите отъ тази държава всичко това се свежда до некомпететнтни
личности въ областа на лингвистиката”.
Съветтътъ за “македнски” езикъ като владеещу тяло за заштита на
негуването на “македнския” езикъ писменно реагира¸ съ искане автора
да се корегира.
Значи пакъ не се иска автора да се извини на “ македнския” народъ а
да се корегира другъ пѫть да не пише¸ че най-стария “македнски”
езикъ е създаденъ отъ югославската (сръбската) комунистическа
партия.
Сърбо-македнцитѣ отъ югословеснки произходъ мислятъ¸ че цялия свѣтъ
ядътъ слама и не сѫ чели нишо за Македония освенъ тѣ.
Веле Митановски се изказва¸ че тѣ почнали да предаватъ отъ Пекинг на
“ македнски” езикъ¸ кѫдето живеятъ единъ милиардъ и четиристотинъ
милиона хора. Читале стига до убеждението¸ че вече въ КИТАЙ всички
ще учатъ най-стария “македонски” езикъ сѫздаденъ отъ сръбската
комунистическа партия презъ есента на 1944 година.
Изреждатъ се и колко вестника се издаватъ отъ “македнскитѣ”
изселници УДБАШИ. Митановски ни сѫобщава¸ че Божинъ Павловски
почналъ да издава вестникъ “ ДЕНЕС”. Трябва да се подчертае¸ че
БОЖИНЪ ПАВЛОВСКИ е писалъ и книга за “македнското” освободително
движение . Тази книга бе охаректезирана отъ Професоръ Зоранъ
Тодоровски по страницитѣ на Утрински вестникъ като “сто лъжи”.
Въ Македония днесь има повече отъ 40% безработица¸ но това не прече
на днешнитѣ сърбо-македонски оправители да плащатъ цялата
сърбо-македонска пропаганда по свѣта.
Въ всека държава сърбо-македнцитѣ иматъ вестници които се приготвятъ
въ Скопие.
За примеръ ще дадемъ на нашия читателъ¸ нещо което се случи съ
нашета редакция презъ сеп 1993 година. Единъ младъ човекъ отъ МИКРИ
СОФИЯ ( малка София село Баница Леринско) се опитваше да ни обеждава
въ хотела въ Торонто кѫдето се провеждаше конгреса на МПО¸ че той
издавалъ вестникъ “Macedonian News”. До него една жена ме (Г.М.)
питаше на английски отъ кѫде сѫ тези пари за сърбо-македонската
пропаганда въ Торонто? Азъ и отговорихъ да пита този които ми се
представяше за редакторъ! Тя отговори азъ го питахъ той ми е
съпругъ!
Редактора дето не беше редакторъ почна да ме убеждава ¸ че ако
сърбо-харватския езикъ е единъ тогава “македнския” и българския сѫ
единъ!
Автора (Г.М.) пита редактора които не бе редакторъ на “Macedonian
News” коя система използва “ Page” or” “Quark express”. Редактора
които не бе редакторъ почна да гледа като теле когато гледа
минаващтъ влакъ! . Не следъ дълго този вестникъ предстана да излиза.
Сѫщо така преди години когато за последенъ пѫть дойде Мартинъ
Треневски чистиотъ сърбо-македонецъотъ югословенски произходъ
почназа да публикуватъ
WWW.Novamakedonija.com.mk . Излезе няколко броя и си
вземаха багажа за Скопие. КогатоТреневски предлагаше идеята
Темповата Нова Македония да се публикува въ Торонто единъ младъ
човекъ въ най-старата черква сѫздадена отъ Югослвавската
комунистическа партия ( Писмо на Патриархъ Павле до
сърбо-македонската църква въ Скопие) каза ; че въ Тази черква всички
сѫ професори и никой не чете!
И сѣга за тези радио предавания съ които Веле Митановски се гордее
по страниците на сръбски вечери (WWW.vecer.com.mk)!
Всички вестници въ днешната югославска република Македония и тези по
свѣта се издържатъ отъ сърбо-македнското правителство въ Скопие.
Телавизионната програма която се казва Корени въ Торонто струва
повече отъ 400.000 хиляди долари кѫдето работятъ хора които не сѫ
зъвършили нито гимназия на английски а и немаха пари да погребатъ
своя баща който бе български лекаръ въ Торонто и бе председателъ
преди години на Македоно_Българската катедрална черква СвѢти Свѣти
Кирилъ и Методи. Тези хора които немаха пари да погребътъ своя баща
и нематъ кѫде да спътъ ти плащали тази програма! На читатела ще
оставимъ самъ да си направи заключенията.
Ще дадемъ още единъ примеръ; презъ 1988 година (фев) утидохме въ
ВИла Куба въ плажа Варадеро на почивка съ нашия правенъ съветникъ
сѣга. На плажа се доближи единъ човекъ отъ Македония съ българско
име и почна да ме убеждава ¸ че ние сме “македонци”. Младия студентъ
се обърна къмъ човека които ти билъ председателъ на
сърбо-македнското историческо дружество въ Торонто¸ че баща му е
българинъ и нема нужда да го обеждава. Предсетатела на
сърбо-македнското историческо дружество почна да разправя ¸ че
познавалъ много добре неговия чичко Георги Пирински. Автора се
обърна къмъ имементния сърбо-македнски историчаръ да каже на какъвъ
езикъ си пишеха тези хора на Пирински когато се събираха въ Торонто
на улица ONTARIO. Именентния сърбо-македнски историчаръ почна да
жвака и немаше думи какъ да се брани. Студента му отговори на
английски ; Walk like a duck talk like a duck ‘” then you must be
Bulgarian duck”.
Изъ единъ пѫть именентния сърбо-македнски историчаръ каза ¸ че
женаму щяла да почне телевионна програма на “македнски”. Студента
попита? Отъ кѫде жената на именентния сърбо-македнски историкъ изплу
камачето; Югославския консулъ каза ¸ “чеза паритѣ нема да има
проблемъ”.
Това бе тогава¸ когато въ югославска хазна имаше пари за пропаганда.
Ние сѣга питаме Веле Митановски отъ кѫде сѫ парите за всички тѣзи
вестници и предавания за които той споменава. Ние писахме¸ че човека
които раководи предаванията въ Торонто немаше кѫде да спи и немаше
пари да погребе баща си!
Допускаме¸ че когато водата въ сърбо-македнския жаборлякъ присѫхне¸
тогава и сърбо-македнскитѣ жаби ще предстанатъ да крякатъ. |
