|
Драги
Христо, Писмото ти за усъденитѣ българи въ бившата Югославска
република Македония получихъ. Много ме радва, че Гнъ. Величковъ е
повдигналъ въпросите за които си бяхме писали. Не знамъ какъ сѫ
погледнали на зададенитѣ отъ него въпроси нихилиститѣ въ днешния
български парламентъ. Крайно време е българските държавници и
политици да започнат да действатъ въ защита на българскитѣ
национални интереси и на човешките права на българитѣ извънъ
България. Но независимо отъ това, че парламента е пъленъ съ
вчерашнитѣ български интернационалисти-национални нихилисти, предъ
насъ българитѣ има няколко неща, отъ които неможемъ да се откажемъ,
а това е бѫдещето на българитѣ живеещи на Балканския полуостровъ!
Предъ Г-нъ. Величковъ и българитѣ-патриоти и родолюбци въ
парламента, които се интересуватъ отъ нашето българско бѫдеще на
Балканския полуостровъ стои много работа. 1.Ние ще трябва да
помислимъ какъ да се сплотимъ духовно и обединимъ безъ бой, понеже
враговетѣ на България сѫ всички съ които граничим. 2.За да може
да постигнемъ обединението на Вардарска Македония съ България предъ
насъ стои много работа. А.Ние ще трябва да опростимъ процедурата
за връщане на българското гражданство на нашитѣ братя българи и
българки въ Вардарска Македония. България е длъжна да покаже, че
мисли за тяхъ, за тяхната не лека сѫдба извънъ нея и да ги приеме
като свои чеда! Б.Следъ опростяването на процедурата ще трябва да
съкратимъ времето на чакане за взимане на българско гражданство.
В.Следъ като половината отъ българитѣ въ Вардарска Македония си
върнатъ българското гражданство, което имъ бѣ отнето отъ Югославия
презъ есента на 1944 година, тѣ самитѣ българи и българки ще трябва
да сформиратъ българско движение за обединение. Този въпросъ бѣ
разглежданъ отъ Източния департаментъ на Торонтовския университетъ
(май 2004г.). На този симпозиумъ единъ от Австрийскитѣ дипломати се
изказа, че ако Македония иска да се присъедини /прикачи/ къмъ
България, никой не може да спре това, но ние ще трябва да дадемъ
право на албанцитѣ сѫщо така, да иматъ правото да се присъединятъ
къмъ Албания. 3. За ОМО Илинденъ е интересно, че сѫщия този
Страсбург неотдавна писа, че културата на Македония е българска,
сръбска и гръцка. Това Страсбург го написа по Интернет съ целъ да не
обиди сърбитѣ и гърцитѣ, които сѫ били съ победителитѣ въвъ
вчерашните свѣтовни войни. Всички сръбски вестници сѫобщиха за
станалото въ Страсбург, като да сѫ победили България! Въ България
нито единъ вестникъ не сѫобщи на свойтѣ читатели, че българитѣ въ
Вардарска Македония ги осъждатъ само за това, че сѫ се изявили като
българи. Къде са българскитѣ журналисти? Защо мълчатъ?
Най-нещастната държава, днешната сръбска република Македония,
харчи най-много пари за антибългарска пропаганда. България въ
последните 60 години не е похарчила нито единъ доларъ за българската
национална кауза. 4.Всичко написано до тукъ не трябва да ни плаши
и отчайва. Ние ще трябва да поддържаме своята вяра въ бѫдещето и съ
нови сили да поемемъ въпроса за обединението на Македония съ
България. Вярно е, че много отъ нашитѣ политици съсъ своя нихилизъмъ
сѫ въ услуга /рѫцетѣ/ на нашитѣ врагове, но съ тези членове на
парламента /малкото българи въ парламента/, които сѫ на здрави
български позиции, ние ще строимъ нашето българско бѫдеще. Дано и
останалитѣ по-скоро осъзнаятъ своята национална отговорностъ!
Радва ме, че Гнъ. Й. Величковъ е съ насъ, така както бѣ съ насъ,
отъ времето когато бѣ генераленъ консулъ на България въ
Торонто. 5. Гнъ. Величковъ бѣ и първия генераленъ консулъ на
България, който се сѫгласи съ насъ българитѣ отъ Македония, живеещи
въ Канада, да приготви българската доктрина за една България отъ
Охридското езеро до Черно Море. Толкова за сѣга. Много здраве
на Данчо и на всички българи, които мечтаятъ за една целокупна и
силна България. Г.Младеновъ 22.10.2005
г. |