СПОМЕНИ на ДАМЯНЪ ГРУЕВЪ

(Споменитѣ сѫ фотокопирани отъ освободителното движение въ Македония и Одринско публикувани отъ Македнския наученъ институтъ 1927 година)

ПРЕДГОВОРЪ

На 23 декемврий 1926 година се изпълниха двайсетъ години отъ смъртьта на Дамянъ Груевъ, юнашки загиналъ въ борба съ турска потера надъ село Русиново въ Малешевско. Изтеклитѣ две десетолетия стигатъ, за да можемъ вече съ по-голѣма обективность да преценимъ Груева като човѣкъ и като деецъ по македонското освободително движение, на което той тури основнитѣ начала. Безспорно е, че Груевъ си остава въ историята на македонската освободителна борба неинъ първъ вдъхновитель и генияленъ организаторъ. Откъмъ тая страна той ще заеме видно мѣсто наредъ съ великитѣ организатори на освободителните въстания на жаждущи за свобода потиснати народи. Величината на такива народни водители не се мѣри по постигнатитѣ реални успехи, а по силата на духа имъ и способностьта имъ да вдъхнатъ до толкова силна вѣра на народнитѣ маси въ правотата на тѣхнитѣ най-съкровени въжделения, че да станатъ способни за героически подвизи. Тъкмо това постигна твърде скромниятъ Дамянъ Груевъ съ нагледъ още по-скромни срѣдства, съ които си е служилъ полагайки основитѣ на Вътрешната македонска революционна организация. Нѣма съмнение, че между необходимитѣ качества у единъ истински апостолъ на велика народна идея първото и най-главно е, не само той да е отъ все сърдце и душа предаденъ на идеята, но да е и всѣки часъ готовъ да даде живота си за нея. А такъвъ истински апостолъ на македонската революционна идея бѣше Дамянъ Груевъ. Той най-добре самъ се е характеризувалъ, когато на още непосветения Иванъ Гарвановъ, както последниятъ разказва въ своитѣ спомени,¹ — преди да му обясни въ подробности, въ що състои задачата на Вътрешната рев. организация, първомъ му е задалъ въпроса: „Готовъ ли си да мрешъ за Македония?'

В ъ дълбоката, чиста вѣра на Груева въ святостьта на освободителната идея, за която македонскитѣ българи масово се дигнаха противъ турцитѣ и жертвуваха мило и драго безъ да постигнатъ цельта, се дължи на гледъ странниятъ фактъ, че сжщитѣ въстанали селяни и подиръ постигналия ги страшенъ погромъ презъ есеньта въ 1903 год. продължаватъ сръдъ опожарените си жилища, покрусени и гладни, да приематъ Груева, да го криятъ отъ турскитѣ власти съ явенъ рискъ на живота си и дори още да слушатъ съветигѣ му и да ги изпълняватъ. Така Груевъ, и следъ нещастния край на Илинденското въстание останалъ въ очитѣ на населението почитанъ неговъ апостолъ, прекарва зимата следъ въстанието сръдъ народа въ Битолско, дори и въ самата Битоля.

Въ реформеното дѣло, за което тогава се заговори отъ европейската дипломация, Груевъ съ право е виждалъ резултатъ на моралния успѣхъ на македонското въстаническо движение и се е старалъ, сочейки на народа по-щастливи бждещи перспективи, до негде да гокрепи, да го утешава. Останалъ оптимистъ въпреки несполуките, Груевъ прескочи презъ есеньта 1904 година за кратко време въ София. Тогава азъ се възползувахъ оть случая та го придумахъ да се съгласи да запиша споменитѣ му касателно дотогавашната му революционна дейность въ Македония. Познавайки неговата скромность отъ една страна, а отъ друга не особено благоприятното му за такава работа настроение следъ печалния свършекъ на въстанието и още твърде смѫтното бѫдеще, допускахъ, че той ще ми откаже, както това направи Пере Тошевъ, който наистина обеща да ми разкаже за своята дейность, но не изпълни обещанието и си замина безъ да ми се обади. За щастие, Груевъ все пакъ, следъ като бѣше боледувалъ и готвейки се да се върне пакъ въ Македония, намѣри време и замене. На 18 януарий 1905 год. (старъ стилъ) вечерьта у дома ми дълго — до глухо доба — преседѣхме та записахъ първата половина отъ споменитѣ му, които тукъ печатамъ. Втората среща се състоя вечерьта на 19 януарий, както е отбелѣзано въ моитѣ записки. Успѣхме да стигнемъ до края на Илинденското въстание. Трѣбваше да се срещнемъ поне още единъ пѫть, за което Груевъ бѣше съгласенъ. но тепърва следъ една длъжка отстрочка поради нѣкаква неотложна негова работа. Сетне пъкъ азъ нѣщо заболѣхъ, и докато още бѣхъ на легло, ненадейно дойде Груевъ да ми каже, че за жалость той трѣбвало веднага да замине та дошелъ да се простимъ. Даде ми за споменъ портрета си съ своя подписъ и дата 4. IV 1905 г. Стана ми мѫчно, че така неочаквано се раздѣляме. Пожелахъ му щастие и скоро виждане пакъ въ София. Не го видѣхъ вече, — на 23.Х11. 1906 година се разнесе злокобната весть за неговата смърть.

И така разказътъ на Груева остана недовършенъ относително дейностьта му въ Македония следъ Илинденското въстание. Освенъ това той е и твърде кратъкъ. Груевъ избѣгваше подробности като казваше, че ако би се впусналъ въ тѣхъ, работата ни много би се проточила, па и не помнѣлъ всичко, което би заслужавало въ отдѣлности да се отбележи, — толкова много преживѣлъ презъ това, ако и сравнително кѫсо време, откакъ датува дейностьта му въ Македония ! Той слабо помнеше дати, — мѫчно се сещаше да установи по нѣкога дори и годината, — споненитѣ му бѣха се преплели, особено за първитЬ години. Язъ не смѣехъ твърде да настоявамъ, като считахъ, че и това, което ако и на кѫсо, но въ свързанъ редъ ще имаме отъ него, ще бѫде цененъ материялъ при липса на по-пълни данни. Разбира се, допускахъ, че съ него, както и съ всички видни революционери, всѣки часъ може да се случи нѣкое нещастие. Така и стана, та записанитѣ отъ мене кратки данни за живота и дейностьта му сега представляватъ единствената, ако и незавършена автобиография на тоя великъ македонецъ. Недоизказаното отъ него ще може да се допълни,а така сѫщо ще могатъ се прибави и важни подробности по спомени на други дейци, съ които Груевъ е ималъ обща работа и лично се е срѣщалъ съ тѣхъ. София, 1. 1927. Л. М.

Кратки биографични данни. Първата идея у Груева да работи за Македония. Дрестуването му следъ убийството на министъръ Бѣлчевъ. — Груевъ въ Битоля подйема революционна агитация. — Какъвъ социалистъ е билъ Груевъ. Груевъ въ Солунъ основава революционната организация. 18 януарий1905г.

Роденъ съмъ въ 1871 год. въ село Смилево (Битолско). Баща ми се казваше 1ованъ а дѣдо ми—Груйо. Баща ми 6ѣше дюлгеръ. Най напредъ се учихъ въ селото си, гдето имаше първоначално българско училище.

Учитель ни 6ѣше Дтанасъ Башевъ отъ Ресенъ. После свършихъ 1 до IV класъ въ Битоля, а V и VI класъ въ Солунъ, отъ гдето заминахъ за Бѣлградъ и тамъ продължихъ учението си като стояхъ една година и нѣколко месеца. Огъ Бѣлградъ дойдохъ въ София и се записахъ студентъ по история въ висшето училище. Това 6ѣше въ 1889 година. На четвъртото си полугодие напуснахъ висшето училище поради известната училищнa афера съ Рачо Косевъ и заминахъ за Македония — въ Битоля, гдето следъ малко получихъ назначение за екзархийски учитель въ родното си село Смилено. Следъ една година учителствуване тукъ премѣстихъ се за учитель въ Прилепъ, гдето преподавахъ въ четвърто отд-ѣление на първоначалното училище и въ трикласното училище. На следната година отидохъ въ Солунъ и станахъ коректоръ въ печатницата на Семерджиева. И това трая една година, следъ което пакъ станахъ учитель-въ Щипъ.

И тукъ престояхъ само една година и ме назначиха училищенъ инспекторъ въ Солунъ. Тази служба вършихь две години, а после една година прекарахъ въ Солунъ безъ служба, следъ което цѣла година и половина бѣхъ интерниранъ въ Битоля. Отново станахъ учитель въ Битоля, а подиръ една година попаднахъ въ турски затворъ,въ който излежахъ първомъ въ битолския затворъ две години и сетне въ Подрумъ-кале десеть месеца. Излѣзохъ отъ затвора презъ мартъ 1903 година. Дойдохъ си презъ Солунъ въ Смилево, гдето ме свари и Илинденското въстание.

Следъ убийството на министъръ Бѣлчевъ въ София се яви у мене първата идея да работя за македонското дѣло. Преди това 3—4 месеца се завзехме студентитѣ македонци въ висшато училище да се организираме въ името на идеята за самообразование и взаимно влияние. Цельта бѣше: следъ свършването на учението си да се приберемъ свички вѫтре въ Македония, гдето имаше голяма нужда отъ интелигентни сили. Въ този нашъ тѣсенъ, интименъ крѫгъ вече 6ѣше се породила идеята да се подйеме революционна организация въ Македония. Понеже сръбската пропаганда вече 6ѣше захванала да действува въ Македония и ние поради това бѣхме се сепнали и мислехме, че трѣбва да се побърза да се тури на дневенъ редъ идеята за освобождението на Македония преди да успѣе сръбската пропаганда да се засили и да раздроби народа. Ние сами 6ѣхме опитали действието на тая пропаганда. Въ Солунъ имаше агитатори и въ Скопье едновременно. Обѣща ни се стипендия и ни се даде. И тогава азъ съ още нѣколко македончета отидохме въ Бѣлградъ. Тукъ можахме да съзремъ сръбскитѣ намерения по това, че силно се стараеха да ни внушатъ сръбската идея и да ни наложатъ сръбския езикъ, което още повече ни размразняваше.

Въ София повече взаимно се изучвахме. Когато се тъкмихме да устроимъ 'дружество (изработваше се правилникъ), предвиждаше се целитѣ на дружеството да бѫдатъ научни, а въ сѫщность се готвехме да се подберемъ за бѫдеща революционна работа. Тъкмо тогава стана убийството на Бѣлчева. Послѣдваха арести—арестуваха мене и Никола Наумовъ поради участието ни въ социялистическата група; то се състоеше главно вътуй,че подържахме вечерно училище. Престояхме 15 дни затворени въ 5-я полицейски участъкъ. Изследваха ни и ни пуснаха. Дружбата ни се разтури поради това, и азъ и Наумовъ, за да избѣгнемъ военната служба, няколко дена следъ освобождението ни отъ затвора заминахме въ Македония. И двамата бѣхме изключени отъ висшето училище презъ времето докато бъхме затворени. Азъ заминахъ за Битоля. Нѣмаше тогава нито поменъ за нѣкаква организация.

Презъ лѣтото въ Битоля се опитахъ да сгрупирамъ няколко младежи съ чисто револуционна цель, сиречь идеята, която имахъ въ София, почнахъ да я осѫществявамъ. Първомъ между 5—6 души: Лука Джеровъ, (отъ Битоля, свършилъ бъше V или VI класъ въ солунската гимназия), Недялко Дамяновъ (отъ Битоля, учитель), Дуртанчевъ (учитель, род. отъ Битоля), Никола Кочовъ (учитель отъ Битоля) и др..

Въ София главнитѣ членове на .Дружбата" ни бѣха Хр. Попъ Коцевъ, Д. Мирчевъ, Никола Дейковъ (секретарь при мирови сѫдия, родомъ отъ Прилепъ, сега адвокатинъ въ Луковитъ), Попъ Арсовъ. Смѣтахме да действуваме главно въ посока да се изисква прилагането на Берлинския договоръ.

Мислѣхме да създадемъ организация по образецъ на революционната организация въ България преди освобождението, да действуваме по примера на Ботевъ, Левски, Бенковски и пр.

Бѣхме изучили тая организация. Запискитѣ на Захари Стояновъ напр. бѣха ни повлияли и изобщо дотогавашната българска революционна книжнина. Бѣхме се запознали и съ историята на сръбскитѣ движения.

Въ Битоля още презъ .лѣтото уредихме Дружбата и пристѫпихме да изработимъ уставъ, но тогавашниятъ архимандритъ,сегашниятъ владика Козма 6ѣше узналъ за това и бъше успѣлъ да разочарува нѣкои отъ другаритѣ та се осуети по-нататъшното закрепване на Дружбата.

Между целитѣ, които си поставяше тая група, освенъ революционната идея, която щѣше да се нагажда подъ прикрита форма, за да се усили възможностьта за популаризиране на идеята и да заякнатъ и връзкитѣ между интелигенцията, тъкмѣхме да учредимъ една околийска заемна библиотека за всички, които желаятъ. Но не стана нищо, и азъ се прибрахъ въ селото си.

Въ Смилево подържахъ вечерно училище за възрастни. Това бъше съвсемъ ново нѣщо тукъ. Имаше посетители. Развивахъ чисто просвѣтителна деятелность. Сетне въ Прилепъ прекарахъ пакъ въ чисто учителска работа. Нѣмаше почва тамъ. Учителите 6ѣха съ консервативни идеи. Даже нищо не можеше да се стори по идеята съ тѣхъ. Дори странѣха учителитѣ отъ мене, като се 6ѣ разчуло, че съмъ изключенъ отъ висшето училище въ София и че съмъ заразенъ отъ социалистически идеи.

Въ сѫщность социализма дължа на социалистическата срѣда въ София. Сериозно не бѣхъ изучвалъ социализма нито съмъ билъ нѣкога съ нѣкакъвъ фанатизъмъ предаденъ; на това учение. Въ Македония ме дразнеха като социалистъ, и азъ, предизвикванъ, съмъ защищавалъ това учение, но активенъ социалистъ не съмъ билъ и нито съмъ мислилъ, че има почва за него въ Македония.

Въ Солунъ прекарахъ следната година, заетъ въ печатницата на Семерджиевъ. Тукъ се срещнахъ съ стари другари: Попъ Ярсовъ, Андонъ Димитровъ (род.отъ солунското с.Яйватово, сега членъ въ битолския сѫдъ); Д-ръ Христо Татарчевъ, Хаджи Николовъ (отъ Кукушъ), Христо Батанджиевъ (отъ Гумендже, секретарь на солунската община ?). Подновихме съ тѣхъ старата идея. Помежду си се сгрупирахме, задружно изработихме правилникъ-уставъ. Въ основата му легнаха сѫщигѣ начала: искане да се приложи Берлинскиятъ договоръ. Така бѣше изработенъ тоя уставъ по образецъ на устава на революционната организация въ България преди освобождението. Девизътъ бѣше: прокарване решенията на Берлинския договоръ. Основахме тайна организация съ,,Централенъ комитетъ", съ клонове, съ членски вносове. Предвиждаше се клетва и пр. Въ правилника нищо не се предвиждаше за сръбската пропаганда, но се имаше предъ видъ да се предварятъ,нейнитѣ следствия като се свести народътъ. Това бѣше презъ 1893—1894 учебна година.

Презъ първата година посветихме въ новата организация два-трима ученика, които свършиха гимназията въ Солунъ: Александъръ Пановъ, който стана учитель въ Прилепъ, после се учи въ Парижъ и се завърна въ Солунъ, гдето се помина отъ болесть, и други двама. Годината изтече съ това. Груевъ устройва мѣстни комитети по Македония. — Първата мѣстна организация въ Кавадарци. — Груевъ въ Щипъ. Запознаването му съ Дѣлчева. — Първата предателска афера въ Щипско.

Презъ ваканцията заминахъ за Щипъ, оставихъ работата при Семерджиева. Въ Щипъ отидохъ за да се запозная съ тамошнигѣ хора. Намерението ми 6ѣше да обиколя няколко мѣста въ Македония, за да подготвя почва. Въ Щипъ забележихъ, че нѣкои граждани благосклонно се отнасяха къмъ мене лично и ми предлагаха дори да имъ стана учитель. Азъ смѣтахь, че е прерано да заговоримъ за идеята. Раздѣлихъ се съ щипяни, отидохъ въ Неготинъ-Кавадарци. Тука турихме начало на първата мѣстна организация. Имаше единъ търговецъ Иванче Велковъ (живъ е), Пане Ивановъ (главенъ учитель, тамкашенъ), Янаки Илиевъ (кожухаръ, тамкашенъ), Минджевъ (сега е тукъ, чиновникъ въ статистич. бюро въ София). Последниятъ бѣше единъ отъ тия, що 6ѣха свършили (или свършваше) въ Солунъ. Той ме запозна съ другитѣ. Минджевъ бѣше вече въ Солунъ посветенъ. Съ негова препорѫка скоро се разбрахме, открихме картитѣ. Дадохъ имъ препис ъ отъ устава, който си носѣхъ съ себе си, подложихъ ги на клетва и се тури началото. Бавихъ се нѣколко дена. Това бѣше презъ юлий месецъ 1894 год.

Оть Кавадарци отидохъ въ Прилепъ. Тукъ заварихъ Алексо Пановъ. Съ него и съ Юрданъ попъ Костадиновъ (учитель, тамкашенъ), и съ Юрданъ Гавазовъ(желѣзарь) и други нѣколко души устроихме .комитетъ" (,мѣстенъ комитетъ"). Председательтъ се избираше отъ всички. Отъ тамъ отидохъ въ Битоля. Тукъ намѣрихъ познати другари — Пере Тошевъ, съ когото бѣхъ учителствувалъ по-преди въ Прилепъ (той е родомъ отъ Прилепъ; свършилъ е VI. класъ въ Пловдивъ). Той бѣше единствениятъ, съ когото 6ѣхъ по-интименъ и съ когото се разбирахъ, но тогава още 6ѣхме безсилни да почнемъ нѣщо. Пере Тошевъ бѣше въ Битоля безъ служба, живѣеше при братята си, банкери. Тукъ бѣха и Григоръ Попевъ, търговецъ; Георги Пѣшковъ, търговецъ(и двамата прилепчани) и Никола Наумовъ. Последниятъ отказа, — бѣше скептикъ, не вѣрваше въ сполука. Другъ единъ, Доревски, предлагаше най-напредъ балонъ да се усъвършенствува и после да се действува. Още бѣше зачисленъ въ комитета Недѣлко Дамяновъ, учитель въ провинцията. Имаше и други, около 10-тина души.

Следъ няколко дена оть Битоля заминахъ въ Ресенъ по случай на осветяването на църквата. Оть тукъ отидохъ въ Охридъ. И въ двата града образувахме комитетъ. Върнахъ се презъ Ресенъ, та не помня точно, да ли устроихме комитетъ и въ Ресенъ. Лицата, които може да помнятъ, сѫ Никола Костадиновъ, Петъръ Стрезовъ (тука сѫ) и Доревски (сега въ редакцията нав, „Прѣпорецъ").

Въ Охридъ влѣзоха въ комитета учителите Александъръ Чакъровъ (сега учитель въ Новоселци), Левъ Огненовъ (главенъ учитель). Върнахъ се, следъ като ходихъ и въ Струга, назадъ въ Битоля. По пѫтя ме придружаваха Алекси Пановъ Прилепчанчето и Григоревъ-Попевъ, прилепчанецъ. Срещнахме се въ Ресенъ на посвещението на църквата. Изобщо идеята се посрещаше добре въ по-тѣсенъ крѫгъ.

Повикаха ме за учитель въ Щипъ, въ чисто общинското трикласно училище. Имаше до 18 учители и учителки въ Щипъ и въ Ново село (бѣха слѣти). До ноемврий изпълнявахъ длъжностьта на главенъ учитель.

На ноемврий пристигнаха Дели Ивановъ и Дѣлчевъ. Дѣлчевъ вече имаше идеи, подобни на нашитѣ. И той се бѣше заразилъ отъ социялистическата доктрина, и той бѣше подпадналъ подъ влиянието, на революционната литература въ България, и той 6ѣше самостоятелно дошелъ до убеждение, че требва да се устрои една революционна организация за освобождението на Македония. Дѣлчевъ и Дели Ивановъ дойдоха въ Щипъ назначени като екзархийски учители. Бѣха подали прошение отъ София, отъ гдето следъ назначението тръгнаха за Щипъ. Пръвъ пѫть тукъ се запознахъ съ Дѣлчева. Скоро се сближихме, а въ единъ домъ живеехме. Бѣхъ вече почналъ преди тѣхъ, но горчиво бѣ началото. Случи се голяма неприятность. Отидохъ на гости въ едно село,Горни Балванъ, повиканъ отъ учителя Кралевъ (родомъ отъ Куманово). Заварихъ брата му — шпионинъ и заптие при валията въ Скопье. Учителя Кралевъ смѣтахъ за надеждна сила и се изказахъ открито — и предъ брата му. Този не скри, че билъ заптие, но ужъ въ оставка. Менѣ ми се виждаше съблазнителна възможностьта, ако може той пакъ да стане заптие, за да си служим