Няколко изречение за единь дълъгъ некрологъ.
Някѫде къмъ средата на месецъ януари (2004г) нашия енорийски
свещеник Борисъ Дранговъ синътъ на Кирилъ Дранговъе получилъ книга отъ
България ¸която Азъ трябва да прочета.
И сѣга нещо за Тома Малечковъ
Тома Малечковъ е направилъ силно впечатление на Христо
Троански и го е подстрекалъ да напише най-дългия некрологъ които съмъ прочелъдо
сѣга.
Първо за
Тома Малечковъ после за книгата.
За пръвъ пѫть съмъ виждалъ Тома Малечковъ
някѫде презъ лятото на 1941 или 1942 година ¸когато се е върналъ на
ваканция отъ Загребъ ¸когато е билъ при моя чичо Радко( Иванъ Михайловъ).
Тома Малечковъ бѣ приятелъ на братъ ми Пандо и сигурно за
това се бѣ спрялъ въ сѣло
Мосомище тогава. Какво сѫ говорили съ братъ ми Пандо не знамъ¸ нито пъкъ бѣхъ чулъ името
на Тома Малечковъ или Иванъ Михайловъ до тогава. Следъ като България бе дадена
на Русия отъ победителитѣ на втората свѣтовна война¸ въ
гимназията на градъ Неврокопъ кѫдето се разиграваше българската трагедия¸най-често
се споменаваше името на Иванъ Михайловъ. А хората които не искаха да се
отказватъ отъ своето българско верую най- често бѣха обвинявани ¸
че сѫ Михайловисти. Години следъ това разбрахъ ¸ че както въ
България така и въ поробена отъ сърбо-македониститѣ Македония думата българинъ бе забранена и заместена съ
думата Михайловисти. Това е било нарочно за да се обърка понятието на
българина за това което правятъ съ него.
Презъ
време на интернирането ми (14 окт 1949 година до апр. 1951 година) името на
Иванъ Михайловъ много често се споменаваше отъ интерниранитѣ хора въ
сѣло Черни Витъ. Но пакъ замъглено и не дообяснено. Когато бѣхме
интернирани съ моя сѫученикъ Никола Белуховъ отъ сѣло Корница
Неврокопско¸ презъ априлъ 1951 година се уверихме ¸че нашето
спасение е въ бягството отъ България. Тогава Кольо ми каза ¸ че въ
сѣлото кѫдето е интерниранъ той(сѣло Гложене) е интернирано и семейството на Тома
Малечковъ. Не ми направи никакво впечатление ¸ че семейството на Тома Малечковъ
е било интернирано въ това сѣло!
Когато
избягахме въ Гърция презъ априлъ 1951 година ни държаха за дълго врѣме въ
казармите на градъ Драма.
Къмъ края на августъ 1951 година не отведоха въ лагера
ЛАВРИОНЪ не далечъ отъ Атина. Ходейки по канцеларията на IRO (international refugee Organization) изъ
единъ пѫть до менъ се допря единъ човекъ и почна да ме пита кога съмъ
избягалъ и отъ кѫде съмъ избягалъ. Направихъ се на ударенъ ¸ че не
познавамъ лицето но той претендираше ¸ че ме познава и че е идвалъ у дома
за годежа на сестра ми и ми каза ¸ че се казва Димитъръ Кехаоьвъ. Уверихъ
се ¸ че това е офицера отъ 39 Солунски полкъ които избяга веднага следъ братъ ми 1948 година. Димитъръ Кехаоьвъ е отъ
Банско. Димитъръ Кехаоьвъ изъ единъ
пѫть безъ да бѫде питанъ¸ за кавото и да било ни каза ¸
че тѣ всички идватъ въ лагера Лаврионъ утре и ¸ че
Иванъ Михайловъ и Асенъ Аврамовъ сѫ имъ писали¸че никой отъ
нашитѣ хора не Трявна да се хваща на въдицата да минава границата като диверсанти.
Тѣ ( Иванъ Михайловъ и Асенъ Аврамовъ ) сѫ имъ писали да се
изселваме за кѫдето и да било и ¸ че борбата ще се води отъ новия
святъ. Изъ единъ пѫть и друго име за втори пѫть чухъ а това бе
името на Асенъ Аврамовъ. На другия день въ лагера дойде и Бориславъ Ивановъ
¸офицера който избяга съ братъ ми Пандо. Казахъ му
¸ че Пешо Тилковъ е билъ убитъ¸ някѫде край
София. Изсмя се Бориславъ и ми каза ¸ че има писмо отъ Асенъ Аврамовъ
¸и че е виждалъ Пешо въ
лагера въ Триестъ. Този случай го споменахъ на Пешо въ Торонто когато го
виждахъ на края на 1951 година. Тамъ въ лагера на градъ ЛАВРИОНЪ се запознах и съ Христо Лагадиновъ¸
които е билъ въ ОХРАНА презъ 1943-1944 година по Воденско и Леринско. Жена ми и
синъ ми трябваше да ми купятъ книга на английски THE SECRET ARMY OF IMRO за да науча ¸ че Христо Лагадиновъ е
билъ единъ отъ хората които сѫ охранявали българитѣ въ
Бѣломорска Македония отъ гръцкитѣ партизани следъ капитулирането на
Италия.
Години
бѣха минали отъ младежките ми години по лагера въ Лаврионъ и студентството
ми съ Петъръ Тилковъ¸ сега покойникъ.
При едно посещение въ канцеларията на ВМРО въ Римъ чичо РАДКО се разприказва за годинитѣ когато е билъ въ
ЗАГРЕБЪ и се спря на единъ студентъ
които е научилъ немски безъ да е стрещналъ нито единъ
германецъ. Отъ вашия край бѣше казваше се Тома Малечковъ. При тръгване за
България чичо РАДКО го инструктиралъ
¸ на никой да не казва ¸ че е въ Загребъ и най-малко това ¸ че знае немски!
И какво ми
ти станало ¸ Тома Малечековъ направилъ всичко
онова което моя чичо Радко му казалъ да не прави! Преди да влезе въ рейса въ
София Тома си купилъ немски вестникъ и почналъ да го четѣ предъ всички пѫтници които сѫ
пѫтували за градъ Неврокопъ. Презъ тази ваканция е дошълъ при насъ дави
ди братъ ми Пандо.Когато моя
чичо Радко разправеше тази история Азъ му отговорихъ ¸ че защо ти е езикъ
ако нѣма на кой да кажешъ ¸ че го говоришъ. Моя чичо казваше
¸ че ние българитѣ много лесно учимъ езици. Той имаше изъ предвидъ Тома Малечковъ които следъ единъ месецъ
предстой въ Загребъ почналъ да говори немски.
Вече
знаейки кой е Тома Малечковъ и минавайки презъ България ( авг. 1977г.) когато
бяхъ представителъ на една японска фирма
влязохъ въ връзка съ Никола Моневъ (внука на Гнъ. Тодоръ Александровъ)
за да ми каже кѫде мога да намеря Томата. Гнъ.Моневъ ми каза ¸ че
по това врѣме Томата е на Пределъ ( ПИРИНА) . Пѫтувайки съ една Лада
по пѫтя на ПРЕДЕЛЪ видяхъ единъ малъкъ човѣкъ и казахъ на шофьора
спирай това е Тома Малечковъ. Запитахъ Томата на френски той ли е Тома
Малечковъ? Той отговори тогава да. Азъ му показахъ паспорта за да не се плаши.
Отговори съ възторгъ “е най- после и мене
някой да ме потърси”. Казахъ му ¸ че ходя на сѣло ( Мосомище) и искам
да го видя за малко ¸ ако разбира се му е удобно .Въ кѫщи предъ
млади хора почна отново на френски и трябваше да му отговоря ¸ че не
трябва да се плаши тѣзи хора сѫ ми внуци и внучки! Тукъ е интересното!
На Тома му
подадохъ търговската картичка и му казахъ когато ходи по ЕВРОПА и се загуби да
ми се обади collect . Той се изсмя и
отговори ¸ че еквали ще е види Европа!
Казахъ му да не се отчайва толкова.
Години следъ това когато бѣ заминалъ за Европа моята картичка му е
помогнала когато покойния Христо Огняновъ му казалъ ¸ че Азъ съмъ добъръ
приятелъ на ИВАНЪ МИХАЙЛОВЪ е ¸ че Азъ мога да му уредя среща съ него. Отиването
на Тома Малечковъ при чичо Радко презъ осемдесетте години¸ му продължи
живота за дълго врѣме. Томата бѣ написалъ това посещение
въРимъ¸ по страницитѣ на Македонски Прегледъ въ София. Години следъ
това посещение чичо РАДКО ми благодари за това ¸ че съмъ намерилъ за уместно
да свържа ТОМАТА съ него. Последния пѫть когато се видяхъ съ Томата
бѣ на конгреса въ БЛАГОЕВГРАДЪ презъ май 1991 година. Боледуваше отъ Ракъ въ голямото черево. Помина се презъ
1997година. Неговия синъ се обади на братъ ми Пандо да го запита
какво да прави съ архива които Тома е ималъ. Допускаме ¸ че сина на Тома
не е ималъ доверия на много хора
за да се обърне къмъ насъ Младенови.
И
сѣга няколко думи за най- дългия
некрологъ на Христо Троански.
Некролога
на ХристоТроански е само часть отъ трагедията нанесена на българския народъ отъ
нехранимайковцитѣ ¸познати въ
нашета история като комунисти. Никой не се е заелъ както Христо Тоански да
опише мъкитѣ на българитѣ отъ Македония както и на тѣзи отъ
България. Още отъ дена когато руснацитѣ стъпиха на българска
земя¸Въртоломеевитѣ нощи почнаха.Нѣма семейство въ България
нито семейство въ днешната сръбска република Македония¸ което да не е
дало жертва предъ олтара на българската кауза! Елита на българския народъ отъ България
и Македония бѣха по затворитѣ и лагеритѣ само заради това
¸ че сѫ искали българитѣ отъ Мизия Тракия И Македония да
бѫдатъ въ една българска държава.
Комунсититѣ
ще трябва да се извинятъ на българския народъ ¸ че тѣ като
комунисти¸ бѣха агентитѣ на сръбския и гръцки шовинизъмъ по българскитѣ
земи! Онези отъ нашитѣ читатели
които сѫ били по западната частъ на България и сѫ живи ще си припомнятъ какъ българската комунистическа партия посрещна
сърбо-македонскитѣ учители които трябвало да ни учатъ на майчиния
езикъ¸(сеп 1947-юни 1948г) приготвенъ въ Бѣлградската кухня съ
сръбска меродия.(Утрински вестник Но 737)
Колкото се
отнася за някаква си “македонска” нация и “македонски” езикъ читателя ще трябва да прочетѣ текста на
които сѫ се подписали Смиленъ Войдановъ и Гео Пирински “ Защо ние македонците не сме българи” ( юни
1934 година) . Читатела ще види ¸ че този текстъ е писанъ на литературенъ
български езикъ . Текста е изцяло приготвенъ въ Москва следъ фев. 1934 година и
изпратенъ на “македонския народенъ съюзъ” въ градъ
Дитроитъ Мичиганъ. Читатела ще прочетѣ ¸ че българскитѣ
комунисти въ Македония сѫ потомци на Александъръ Македонски. ( или по
точно¸ агенти на онези които имъ даватъ пари)
Въ
некролога на Христо Троански много често се споменаватъ комуниститѣ отъ
Македония които сѫ живеели въ България . Това сѫ Петъръ
Шандановъ¸ Левъ Главинчевъ ¸чистъ македонецъ съ братъ сръбски
агентъ на Кралъ Александъръ. Петъръ
(Пеце) Трайковъ ¸Кирилъ Николовъ (свата на Мара Бунева) всички
тѣзи хора¸ сѫ маши въ
рѫцетѣ на БКП . Ако някой комунистъ мисли ¸ че
тѣ българскитѣ комунисти не сѫ виновни ¸за продаването
на българскитѣ национални интереси на сърбитѣ и гърцитѣ ще трябва да бѫде изпратенъ на ПСИХИЯТЪРЪ.
Ние не трябва да пишеме
рецензия за книгата на Христо Троански ¸вие сами ще трябва да е
прочететѣ.
Отъ редакцията.