|
На 7 фев.2005
година бѣ публикувана една информация по страниците на вестникъ
Мониторъ на която намираме за нужно да отговоримъ.
Въ последните няколко години сърбо-македонцкитѣ попове се разходиха
по православнитѣ Черкви¸ да търсятъ благословия и признание, че не
сѫ Българска православна църква. Стигна се до тамъ¸въ края на своя
мандатъ Любчо Георгиевски да търси благословията отъ гръцкия
партиархъ въ Цариградъ да ги признае, че не сѫ БУГАРИ.. Какво
падение онези които наблюдаваха онова което ставаше по БЮР Македония
се изненадаха отъ държанието на този младъ политикъ. Отъ Любчо
очакваха, че той ще има смелостта да изплюе камъчето, че
«македнцитѣ» сѫ Българи. Уви и той като останалитѣ политици въ БЮР
Македония си остана въ сръбския жаборлякъ на Стоянъ Новаковик.
Следъ неуспеха на Любчо въ Цариградъ сърбо-македнскитѣ попчета
почнаха да ходятъ по Москва. Тѣ¸ попчетата отъ сръбския жаборлякъ на
Стоянъ Новаковикъ едва ли не декларираха рускитѣ учени за
неграмотни. Когато руската Академия на Наукитѣ Писа, че тѣ сѫ
Българи¸ всички вестници въ БЮР Македония писаха, че Русия имъ
ударила секирата. Но само преди няколко месеца когато Енциклопедията
на езиците на име FOLON писа, че езика въ Македония е диалектъ отъ
българския езикъ, Тѣ сърбо-македонскитѣ даскалчета решиха да пишатъ
до Франция писмо¸ другъ пѫть да не правятъ подобни грешки!
Само преди няколко месеца когато (Желевъ) единъ професоръ отъ
Богословския университетъ въ София¸ каза, че България може да
признае афтокефалнодста на днешната сърбо-македонска църква¸
попчетата на Стоянъ Новаковик се засилиха къмъ България да търсятъ
благословията¸ че тѣ не сѫ Българи, а сърбо-македонци!
България призна независимостта на Македония, не Македония да бѫде
отделна държава, а Македония да не бѫде въ пазвата на днешната
сърбо-черногорска държава. Попчето Тимотей и попчето Петъръ не
могътъ да видятъ какво става около тяхъ! Албанцитѣ вземаха западната
частъ на Македония ¸студетитѣ отидоха въ България¸ и сѣга остава
разделянето на Македония на албански и български кантонъ и после
читателя трябва да види ¸ че безъ България не може!
Ако попчетата отъ Македония който сѫ най-закоравенитѣ сръбски агенти
въ тази географска областъ мислятъ¸ че България ще имъ даде
сърбо-македонска афтокефалностъ тѣ ще трябва да отидатъ при
психиятъръ за да ги декларира луди сърбо-македонци!
България ще даде на сърбо-македонцитѣ Афтокефалностъ тогава когато
руската православна църква даде афтокефалностъ на украинската
православна църква.
Ние българитѣ отъ България чакаме промяна на положението въ
географската областъ Македония и тогава ще почнемъ идеята¸ за единъ
народъ една българска държава. Това е за което ние работимъ сега. И
тогава когато Нато и Европейския сѫюзъ се разпаднатъ¸ следъ
двадесетина години¸ ние ще излеземъ съ тапийтѣ отъ турскитѣ Архиви
които сѫ въ България¸ до тамъ е наше до тамъ се говори българския
езикъ!
Ние публично декларираме, че признаване на сърбо-македонската църква
няма да стане и, че онези които сѫ подписали второто Нишко
споразумение ще трябва да прочетътъ¸ онова което е станало съ онези
които сѫ подписали първото .
За сѣга остава само едно; да почнемъ да работимъ за обединението на
разпокъсания български народъ. |
