| |
|
Честваме 107 години от Илинденско -
Преображенското въстание
На 2 август (20 юли по стар стил) 1903 година преди 107
години
започва Илинденско - Преображенското въстание |
|
|
Подготовка и повод за избухване на
въстанието
След организираното от Върховния Македоно-одрински комитет
Горноджумайско въстание напрежението в Македония нараства
чувствително. Правителството на Османската империя засилва
репресивните мерки, съсредоточава военни и полицейски части,
които извършват масови беззакония. Увеличават се
стълкновенията между турските въоръжени сили и четите на
организацията. Само през първата половина на 1903 година са
отбелязани 86 сражения. В тази обстановка през януари 1903 г.
част от членовете на ЦК начело с Иван Гарванов свикват конгрес
в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание
в Македония и Одринско. На конгреса не присъстват
задграничните представители Гоце Делчев и Гьорче Петров. Все
пак задграничното представителство на организацията в София
след дълги дискусии се присъединява към това решение. Гоце
Делчев е против прибързани въоръжени действия, защото познава
много добре обстановката и смята, че без българска подкрепа
може да се стигне до поражение, но след идването си в
Македония се среща със завърналия се от заточение Дамян Груев.
Двамата решават, че след като решението е взето и разпратено
по окръзите, връщане назад не може да има и Делчев се
подчинява на общото решение. В навечерието на въстанието обаче
той е убит край село Баница на път за конгреса на Серския
революционен окръг.
В ръководните среди на организацията няма единно мнение за
методите на революционната борба. Самият Гоце Делчев дълго
време настоява борбата да се води чрез партизанска война,
реализирана через постоянни терористични актове, които да не
засягат населените места, а да се съсредоточат върху турски
военни и пътни обекти. Групата около Георги Петров настоява за
провеждането на т. нар. перманентна революция, за да не се
допусне пълно изтощаване на силите на организацията. Те
предлагат действията да се разпрострат във времето и
пространството, за да се постигне по-голям териториален и
времеви обхват. Членът на ЦК д-р Христо Татарчев се изказва за
провеждането на масово и внезапно въстание, като се използват
всички сили на организацията и на населението, за да може или
да се постигне евентуален успех, или, ако акцията се провали,
европейската дипломация да бъде принудена да проведе реформи в
Турция.
В края на април 1903 година още едно събитие ускорява
избухването на революцията. Група младежи, известни в
историята като „гемиджиите“, извършват серия от атентати в
Солун. Във въздуха е хвърлена сградата на Отоман банк, взривен
е френски кораб, прекъснато е осветлението на града. Повечето
атентатори загиват, след като водят неколкодневни боеве по
улиците на града. Саможертвата на тези младежи нажежава още
повече обстановката. Европейските държави още от януари 1903
г. се опитват да проведат известни реформи, но вековните им
противоречия не допускат особен резултат. Съдбата на
населението се поема от организацията.
На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава
въстанието да започне в окръга на 20 юли (2 август) (Илинден).
Началото на бойните действия в Одринско се определя на Конреса
на Петрова нива за 6 август (19 август) (Преображение Господне).
По-късно Серският окръг решава да се вдигне на 27 септември
(Кръстовден). Така на практика се реализира идеята за
перманентна революция. |
|
Асоциацията РАДКО се създава за защита и
реализация на национално културни и политически права,
интереси и убеждения на Българите от Р. Македония. Асоциацията
се занимава с афирмация и реализация на идеите на Македонското
освободително движение. Основателите на асоциацията я наричат
РАДКО – това е най-често използваният псевдоним на последния
водач на Македонското освободително движение Иван Михайлов.
 Основните
цели на асоциацията РАДКО са:
- Асоциацията да бъде организация, която ще афирмира и
реализира идеите на Македонското освободително движение;
- Асоциацията да бъде организация на способни, предприемчиви и
уверени в себе си граждани, които могат да поемат отговорност
за себе си, за своите семейства и за своята Българска
духовно-културна общност в Р. Македония;
- Асоциацията да бъде организация, построена на базата на
традициите на европейската християнска цивилизация и на
християнските и демократичните традиции на Българският
ренесанс на 19 век.
- Асоциацията да бъде организация, която интегрира обществото
към ценностите на Европейският съюз и влияе към приемането на
добрите европейски практики;
- Асоциацията да бъде организация, която не приема
комунистически и други тоталитарни идеологии;
- Асоциацията да бъде организация, чиито членове участват
активно в развитието на българската култура и духовност;
- Асоциацията да бъде организация, чиито членове уважават и
пазят законите на страната, защитават своите права и законни
интереси и уважават правата и законните интереси на другите.
Основните задачи на асоциацията РАДКО са:
- Българите от Р.Македония да представляват градивен елемент в
Конституцията на държавата;
- Един от официалните езици на държавата да бъде и Българският
книжовен език;
- Афирмация на Българската история и култура;
- Възобновяване на необходимите културно-образователни и
църковни институции в Р.Македония по подобие на българските
културно-образователни и църковни институции, които
съществуваха на територията на Р.Македония по времето на
Османската империя, разбира се, адаптирани към съвременните
условия и потребности;
- Възобновяване на духовното и културното единство на
Българите от Р.Македония и Българите от Р.България;
- Защита от присвояване и фалшифициране на Българската история
и култура;
- Защита на Българите в Р.Македония от репресии, полицейско
наблюдение и тормоз, преследване, дискриминация и културен
геноцид.
Асоциацията РАДКО ще провежда сътрудничество само с такива
сходни организации, които приемат нашите цели и задачи. На
тези, които искат да помагат по друг начин за утвърждаване на
Българщината, РАДКО няма да пречи, но няма и да сътрудничи
активно. Ние нямаме намерение да правим НИКАКВИ КОМПРОМИСИ С
НАШИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ! |
|
Искаме Резолюция от БЪЛГАРСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ -
Заклеймяване на МАКЕДОНИЗМА
и водене на НОВА НАЦИОНАЛНА ПОЛИТИКА |
|
Български организации от Република
Македония, начело с РАДКО, искат среща с шефа на парламента
Цецка Цачева в четвъртък 10.06.2010. Преди срещата българите
от Македония ще проведат митинг (11 часа) на площад
"Александър Невски", заедно с гражданското движение "Социална
солидарност", което вече четвърта година, всеки четвъртък е на
площада. |
|
Пълен текст |
|
ПОЗИЦИЯ на ДРД "Идея за България" - 4 юли
2010г.
ДА ПОДКРЕПИМ БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ! |
|
Гражданско движение за реална демокрация
"Идея за България" се присъединява телом и духом към
протестите и призовава за провеждане на серия протести, с
настояване Българското правителство да приеме Резолюцията на
РАДКО- организацията на българите в Р.Македония и излезе с
официална държавна политика за заклеймяване на " македонизма"
пред Европа и света.
Движението ще уведомява своите членове и съмишленици
предварително за насрочено ново шествие- протест в своите
интернетни страници и по електронен път..
Считаме, че Резолюцията на Радко е много добър политически
ход, които може да стане ключа към бъдещето на "българщината в
Македония".
Още веднъж ви поздравяваме за тази смела акция участниците във
вчерашния митинг и го считаме за отлично начинание, а
българите в Македония са били най-борбените в българската
история.
Смятаме за нужно Българското правителството да се подложи на
постоянен натиск, за да приеме резолюция на РАДКО и излезе със
становище за нова външна политика на Р.България за
заклеймяване на "македонизма"!
За това трябва да се проведат серия от митинги.
Поздравяваме ръководителят на митинга-шествие г-н Паница
Аврамов като добър организатор.
Считаме, че шествията трябва да се повторят възможно по
-дълго, за да се привлекат още българи и се даде широк отвук
на резолюцията на РАДКО.
Макар ние да се съмняваме, че правителството ще излезе със
становище, понеже то освен, че е посткомунистическо, но и
въобще не работи за народа си , а само за джобовете на своя
олигархичен клан, а Министър Божидар Димитров предпочита да
"мълчи"...
Въпреки това козът остава в ръцете на българите от двете
страни, което ще бъде повод да се излезе с контра становище, с
което да се покаже истинското лице на посткомунистическите
управления в двете страни!
Трябва да бъдем активни и да показваме постоянно "истината за
"македонизма" на българския народ!
Той не я знае, в последните на 60 години са крили от него
истината за "македонизма".
В двете страни управляваха 1945-1990 едни и същи
комунистически режими, които създадоха "македонизма" и го
подържаха чрез насилнически методи.
Това затвори очите на българското население за истината, а
българщината/населението в Македония загуби поддръжката и
ГЪРБА на майка България, то бе оставено само да се бори срещу
огромната идеологическа промивна машина на комунистическия
тоталитарен режим в Р.Македония
А становището "че сърбите са виновни" е становище на БСП,
която не желаяе да признае истината за своята "наследница
БКП", родила и налагала "мокедонизма" с насилнически действия.
ИСТИНАТА И САМО ИСТИНАТА-ДИРЕКТНО В ОЧИТЕ!
Така трябва да се постъпва, докато и мало и голямо разбере
антибългарската денационализаторска истина за "македонизма",
за неговия създадел- БКП и продължители -БСП и производни! |
|
|
